4.09.2007 г., 12:21 ч.

Седем струи 

  Поезия
971 0 27

Аз съм пясък - топъл звездопад,
слязъл да изтлее край морето.
Ти си вятър - лек среднощен хлад,
търсещ нежна пазва под небето.

Стъпките ти бавно влизат в мен,
аз въздишам, жадно те целувам,
скрил глава във мекия сатен,
тънката ти рокля се издува,

тъмните бедра искрят от страст,
галят ме и ме извайват в дюни,
лятото бушува диво в нас,
седем струи стенат помежду ни.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??