Седем струи
Аз съм пясък - топъл звездопад,
слязъл да изтлее край морето.
Ти си вятър - лек среднощен хлад,
търсещ нежна пазва под небето.
Стъпките ти бавно влизат в мен,
аз въздишам, жадно те целувам,
скрил глава във мекия сатен,
тънката ти рокля се издува,
тъмните бедра искрят от страст,
галят ме и ме извайват в дюни,
лятото бушува диво в нас,
седем струи стенат помежду ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
