Аз съм пясък - топъл звездопад,
слязъл да изтлее край морето.
Ти си вятър - лек среднощен хлад,
търсещ нежна пазва под небето.
Стъпките ти бавно влизат в мен,
аз въздишам, жадно те целувам,
скрил глава във мекия сатен,
тънката ти рокля се издува,
тъмните бедра искрят от страст,
галят ме и ме извайват в дюни,
лятото бушува диво в нас,
седем струи стенат помежду ни.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
