Седемцветно
Остани само миг... Днес съм толкова истинска.
Нарисувах за нас седемцветна дъга.
Всички багри за нея открих сред мечтите си –
само с теб мога цветно да виждам света.
Остани само миг, да докосна тъгата ти –
разпиляна танцува след залеза слънчев...
И когато си тръгваш, не затваряй вратата ми,
за да може по изгрев при мен да се върнеш.
И е странно, нали, че животът изтича
в недолюбени нощи – без думи за вричане...
Погледни, там, навън самотата се стича
ослепяла за нашето лудо обичане.
Седемцветният свят има дрипави спомени
той покорно извива снага над земята
и превръща последните фрази безформени
във изящни слова... И вали в самотата...
Затова остани, само миг ще съм истинска
ще мечтая лазура, родил красотата,
ще живея в красивата песен на птиците...
Още миг... После смело мини под дъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
