Jul 19, 2011, 6:05 PM

Седемцветно 

  Poetry » Love
762 0 14

Остани само миг... Днес съм толкова истинска. 

Нарисувах за нас седемцветна дъга.        

Всички багри за нея открих сред мечтите си –      

само с теб мога цветно да виждам света.          

 

Остани само миг, да докосна тъгата ти –                 

разпиляна танцува след залеза слънчев...            

И когато си тръгваш, не затваряй вратата ми,       

за да може по изгрев при мен да се върнеш. 

 

И е странно, нали, че животът изтича                    

в недолюбени нощи – без думи за вричане...               

Погледни, там, навън самотата  се стича                     

ослепяла за нашето лудо обичане.              

 

Седемцветният свят има дрипави спомени   

той покорно извива снага над земята                     

и превръща последните фрази безформени

във изящни слова... И вали в самотата...           

 

Затова остани, само миг ще съм истинска

ще мечтая лазура, родил красотата,

ще живея в красивата песен на птиците...

Още миг... После смело мини под дъгата.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??