Седма пейка!!!
Седя на седмата си пейка,
сред зима-леко хладовито.
Облечен съм с дебела грейка,
а вътрешно с винце изпито.
Ех, тази пуста седма пейка -
изтърках я през тез години
и младостта ми с ней офейка
и купчината с аспирини.
Все сядам си на седма пейка -
на нея мен си е тамън.
Веднъж не викнал съм линейка,
да боледувам, ай сакън!
Докрай ще съм на седма пейка.
Тук постигнал съм успеха.
За мене тя е чудодейка -
вседневно носи ми утеха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
