Седя на седмата си пейка,
сред зима-леко хладовито.
Облечен съм с дебела грейка,
а вътрешно с винце изпито.
Ех, тази пуста седма пейка -
изтърках я през тез години
и младостта ми с ней офейка
и купчината с аспирини.
Все сядам си на седма пейка -
на нея мен си е тамън.
Веднъж не викнал съм линейка,
да боледувам, ай сакън!
Докрай ще съм на седма пейка.
Тук постигнал съм успеха.
За мене тя е чудодейка -
вседневно носи ми утеха!
© Георги Янков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
