Седмото чудо на света
блесна мъничка искра.
Превръща се във пламък
от силата на любовта.
Ти си слънчево сияние,
задъхана от щастие мечта,
на люляка топлото ухание,
към рая открехната врата.
На деня придаваш красота,
звездите нощем оживяват.
Седмото чудо на света
чувствата ти сътворяват.
Душата ти е пролет жива,
цвете нежно в моите очи.
Сърцето ми от любов прелива
и излъчва радостни лъчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
