Oct 31, 2008, 9:18 PM

Седмото чудо на света

  Poetry » Love
1.2K 0 8
Като скъпоценен камък
блесна мъничка искра.
Превръща се във пламък
от силата на любовта.

Ти си слънчево сияние,
задъхана от щастие мечта,
на люляка топлото ухание,
към рая открехната врата.

На деня придаваш красота,
звездите нощем оживяват.
Седмото чудо на света
чувствата ти сътворяват.

Душата ти е пролет жива,
цвете нежно в моите очи.
Сърцето ми от любов прелива
и излъчва радостни лъчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...