Oct 31, 2008, 9:18 PM

Седмото чудо на света

  Poetry » Love
1.2K 0 8
Като скъпоценен камък
блесна мъничка искра.
Превръща се във пламък
от силата на любовта.

Ти си слънчево сияние,
задъхана от щастие мечта,
на люляка топлото ухание,
към рая открехната врата.

На деня придаваш красота,
звездите нощем оживяват.
Седмото чудо на света
чувствата ти сътворяват.

Душата ти е пролет жива,
цвете нежно в моите очи.
Сърцето ми от любов прелива
и излъчва радостни лъчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...