Седмото небе
Към седмото небе ми се прииска
да тръгна, ако може и сега,
ала земята здраво ме е стиснала
и гравитира моята мечта.
Щастието казват, че е пълно
единствено на седмото небе.
Заспивам със желания. Осъмвам.
Вместо с криле, съм само с две ръце.
Но как със тях сега да се подема,
за да достигна седмото небе?
Въпросът е подобен на дилема,
която битието ми кове.
Единствено в съня поемам курса,
усмихвам се когато наближа
и тъкмо от мечтата си да вкуся
будилникът разбива ми съня.
Аз имам цел и знам, че ще успея.
Пулсира с нея моето сърце.
Кръвта ми заразена е от нея.
България е седмото небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
