Към седмото небе ми се прииска
да тръгна, ако може и сега,
ала земята здраво ме е стиснала
и гравитира моята мечта.
Щастието казват, че е пълно
единствено на седмото небе.
Заспивам със желания. Осъмвам.
Вместо с криле, съм само с две ръце.
Но как със тях сега да се подема,
за да достигна седмото небе?
Въпросът е подобен на дилема,
която битието ми кове. ...