Седни до мене
641
0
0
Седни до мене, самота.
Тъгата си в лилаво облечи -
така по-малко ще горчи
продаденото утре,
измаменото вчера.
Седни до мене, Самота -
така за теб ми прежаля,
че даже и ще постоя,
сама в лилавата си дреха
да не плачеш.
Ще те разсмея.
Ще ти припомня -
на залеза лъча,
ще ти припомня -
майски дъжд,
ще ти припомня -
смеха приятелски,
греха предателски
на най-близката ръка...
И време е да си вървя.
Прости ми, Самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
