Седни до мене

Седни до мене, самота.

Тъгата си в лилаво облечи -

така по-малко ще горчи

продаденото утре,

измаменото вчера.

Седни до мене, Самота -

така за теб ми прежаля,

че даже и ще постоя,

сама в лилавата си дреха

да не плачеш.

Ще те разсмея.

Ще ти припомня -

на залеза лъча,

ще ти припомня -

майски дъжд,

ще ти припомня -

смеха приятелски,

греха предателски

на най-близката ръка...

И време е да си вървя.

Прости ми, Самота!