Седят си двама, долу на перона,
очакват вече следващия влак.
Седят си двама в жажда и притома,
а само чакат да се видят пак.
Седят си двама, времето изтича,
посоката разделя две сърца,
но знаят колко много се обичат,
не си оставят място за тъга...
-М.М.
© Михаела Милушева Всички права запазени