29.12.2009 г., 21:51

Сега

675 0 8

Сега ще ме помолиш да си тръгна,

но ... винаги така ли бях желана?!

Дали след тази нощ, така мечтана,

завръщането после ще е ... бурно?!

 

 

Сега ще ми говориш за отминалото време.

Но винаги с едно наум, за утре.

Дали след всяко утро ще съм будна

да понеса съдбата, вместо трудно бреме?!

 

 

Сега ще ми отвориш ли вратата?!

Забрави ли? Заключи преди време.

Дори да искам, пак ще ми е трудно

да я отключа с мисълта си само.

 

 

Сега ще ме посрещнеш ли –тъй плаха и суетна?!

Недоизрекла всички истини за себе си,

които преди туй ковяха

от твърда сплав дори сърцето ми?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...