29 дек. 2009 г., 21:51

Сега

681 0 8

Сега ще ме помолиш да си тръгна,

но ... винаги така ли бях желана?!

Дали след тази нощ, така мечтана,

завръщането после ще е ... бурно?!

 

 

Сега ще ми говориш за отминалото време.

Но винаги с едно наум, за утре.

Дали след всяко утро ще съм будна

да понеса съдбата, вместо трудно бреме?!

 

 

Сега ще ми отвориш ли вратата?!

Забрави ли? Заключи преди време.

Дори да искам, пак ще ми е трудно

да я отключа с мисълта си само.

 

 

Сега ще ме посрещнеш ли –тъй плаха и суетна?!

Недоизрекла всички истини за себе си,

които преди туй ковяха

от твърда сплав дори сърцето ми?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...