29 дек. 2009 г., 21:51

Сега

682 0 8

Сега ще ме помолиш да си тръгна,

но ... винаги така ли бях желана?!

Дали след тази нощ, така мечтана,

завръщането после ще е ... бурно?!

 

 

Сега ще ми говориш за отминалото време.

Но винаги с едно наум, за утре.

Дали след всяко утро ще съм будна

да понеса съдбата, вместо трудно бреме?!

 

 

Сега ще ми отвориш ли вратата?!

Забрави ли? Заключи преди време.

Дори да искам, пак ще ми е трудно

да я отключа с мисълта си само.

 

 

Сега ще ме посрещнеш ли –тъй плаха и суетна?!

Недоизрекла всички истини за себе си,

които преди туй ковяха

от твърда сплав дори сърцето ми?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...