Сега ще ме помолиш да си тръгна,
но ... винаги така ли бях желана?!
Дали след тази нощ, така мечтана,
завръщането после ще е ... бурно?!
Сега ще ми говориш за отминалото време.
Но винаги с едно наум, за утре.
Дали след всяко утро ще съм будна
да понеса съдбата, вместо трудно бреме?!
Сега ще ми отвориш ли вратата?!
Забрави ли? Заключи преди време.
Дори да искам, пак ще ми е трудно
да я отключа с мисълта си само. ...