konche (Криста)
83 125
14.03.2010 г., 14:50 ч.

Сега 

  Поезия » Друга
628 0 2

Ти си в мен

и ръцете ми бавно допират небето.

Няма нужда от взор,

няма нужда да гледам към теб.

Аз те нося в сърцето

и Душата приветства блаженството.

Водопад от искри,

нощно звездно небе, Аз-Ти.

 

И се ражда звезда

от прокудени бесове.

Жълта глъчка ехти

и се носим над лесове.

Дотогава пропъждахме

всеки страж - пуснат страх от веригите.

Аз, неразбраната Аз,

Ти - неизречен и див.

 

А сега не вървим,

просто плуваме в самотата.

Не тежат нито дни,

ни окови в главата.

Разтечеш се във мен,

аз се гмуркам в дълбокото.

Не, няма ден,

няма нощ, няма време.

Има само река в тишина

и Дълбокото!

© Криста Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??