Сега
Ти си в мен
и ръцете ми бавно допират небето.
Няма нужда от взор,
няма нужда да гледам към теб.
Аз те нося в сърцето
и Душата приветства блаженството.
Водопад от искри,
нощно звездно небе, Аз-Ти.
И се ражда звезда
от прокудени бесове.
Жълта глъчка ехти
и се носим над лесове.
Дотогава пропъждахме
всеки страж - пуснат страх от веригите.
Аз, неразбраната Аз,
Ти - неизречен и див.
А сега не вървим,
просто плуваме в самотата.
Не тежат нито дни,
ни окови в главата.
Разтечеш се във мен,
аз се гмуркам в дълбокото.
Не, няма ден,
няма нощ, няма време.
Има само река в тишина
и Дълбокото!
© Криста All rights reserved.
