Сега!
„Мари девойко хубава,
открий си белото лице!"
Огледален образ,
стая с криви стъкла,
изплъзване,
сивкава слуз през перваза,
припълзя през прозрачните,
стъклени плочки.
Загубих ли нещо,
май изтървах гребена,
коса,
неистово спусната по раменете,
сниши се в очакване
на неразумна ласка, сега!
„Открий си белото лице,
да го скрият черни чембери."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
