„Мари девойко хубава,
открий си белото лице!"
Огледален образ,
стая с криви стъкла,
изплъзване,
сивкава слуз през перваза,
припълзя през прозрачните,
стъклени плочки.
Загубих ли нещо,
май изтървах гребена,
коса,
неистово спусната по раменете,
сниши се в очакване
на неразумна ласка, сега!
„Открий си белото лице,
да го скрият черни чембери."
© Иван Иванов Всички права запазени