Свещта е последна, припалвах я с времето,
преглъщам последните восъчни капки.
Сега съм стърнище, преплетено в стремето
на вятърa бос, бързо тичащ през локвите.
Прилича на вещица в мен - самотата,
обвила със сухите длани дъха ми.
И бавно разкъсах... тъй дълго мълчаното,
бледнеещо много виновно в стиха ми.
Посях в пепелта на живота - надежда.
Цветя не пожънах... родиха се камъни.
В очите ми гарвани, черни... пищяха
и гладни кълвяха от сладките спомени. ...