Сега съм...
Сега съм неразказано добро
в прозрачните очи на светлината.
Объркан пулс над лявото ребро
в прегръдката на двама непознати.
Сега съм облак, който носи дъжд
от седмото небе над синевата..
И роза във ръце на влюбен мъж...
сега съм нещо хубаво и свято.
А ти ела и само ме вземи
от тоя път на бурени и тръни.
Мечтая да сме толкова сами
че даже самотата да си тръгне.
Защото ти си огън и пожар,
а аз се уча как да бъда пепел.
Понеже топлината ти е дар
събирам се във нейните предели.
Сега съм недоказано добро
в очите твои, толкова прозрачни,
объркан пулс над лявото ребро
една любов, която всичко значи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
