Сега съм...
Сега съм неразказано добро
в прозрачните очи на светлината.
Объркан пулс над лявото ребро
в прегръдката на двама непознати.
Сега съм облак, който носи дъжд
от седмото небе над синевата..
И роза във ръце на влюбен мъж...
сега съм нещо хубаво и свято.
А ти ела и само ме вземи
от тоя път на бурени и тръни.
Мечтая да сме толкова сами
че даже самотата да си тръгне.
Защото ти си огън и пожар,
а аз се уча как да бъда пепел.
Понеже топлината ти е дар
събирам се във нейните предели.
Сега съм недоказано добро
в очите твои, толкова прозрачни,
объркан пулс над лявото ребро
една любов, която всичко значи.
© Деница Гарелова All rights reserved.
