Сега в мрака се лутам,
тихичка музика чувам
и ме е страх!
Самота.
Бродя сама из улиците.
Тъмни са дните ми.
Стичат се сълзите ми.
Болка.
Страх ме е.
Навън вали.
Няма ли кой мен да закриля?
Няма ли кой мен да подслони?
Ватърът люто духа.
Кърши клони безспир.
Аз пак сама се лутам.
И няма кой мен да подслони.
Сега те няма.
Аз съм сама.
Всички пеят тъжна песен -
за самотната, глуха, сляпа жена.
© Калина Норшаян Всички права запазени