Секс за една нощ....
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Само целувка... и тишината, в която съм твоя.
Идваш неканен, в животът ми - носиш на длан -
пламъци, огън, изгаряне... Всичко тревожно.
В единствена нощ, споделена от някого... сам.
Вдишвам страстта ти, последен миг на спокойствие...
докосвам очите ти с устни от страх натъжени...
Може би искам... може би трябва... постой си...
такъв - безличен и хладен... до мене...
Аз съм онази, чаша горчиво възраждане... твое...
в мислите ничия, в пътя си просто... без име...
И да ми кажеш - ще бъде поредната подлост... било е...
което почувстваш... което отминеш...
Целуни ме! Може би само тази целувка лишена...
от всичко далечно, мечтано и свято...
Ще ме запомни... от спомен спасена...
в леглото ти тясно... само... непознато.
И в другите нощи, с други момичета...
ще е различно, че днес от теб се нуждая...
Защо да се лъжем?! Защо да обичаме?!
С теб сме пътека, постлана към Рая..
И после е толкова просто... безлична случка.
Двама почти непознати... Почти разговарят...
И всяка минута, на липса, душата ми чувства...
нежност от болка, красиво изгаряне....
След теб ще ме стопли само тръпката снощна...
че всичко било е насън, устните ми сутрин - непорочни...
ще погалят онази любов, която намерих за нужна...
Да те помня наивно. Да те забравя - нарочно!
Идваш неканен, в животът ми - носиш на длан -
пламъци, огън, изгаряне... Всичко тревожно.
В единствена нощ, споделена от някого... сам.
Вдишвам страстта ти, последен миг на спокойствие...
докосвам очите ти с устни от страх натъжени...
Може би искам... може би трябва... постой си...
такъв - безличен и хладен... до мене...
Аз съм онази, чаша горчиво възраждане... твое...
в мислите ничия, в пътя си просто... без име...
И да ми кажеш - ще бъде поредната подлост... било е...
което почувстваш... което отминеш...
Целуни ме! Може би само тази целувка лишена...
от всичко далечно, мечтано и свято...
Ще ме запомни... от спомен спасена...
в леглото ти тясно... само... непознато.
И в другите нощи, с други момичета...
ще е различно, че днес от теб се нуждая...
Защо да се лъжем?! Защо да обичаме?!
С теб сме пътека, постлана към Рая..
И после е толкова просто... безлична случка.
Двама почти непознати... Почти разговарят...
И всяка минута, на липса, душата ми чувства...
нежност от болка, красиво изгаряне....
След теб ще ме стопли само тръпката снощна...
че всичко било е насън, устните ми сутрин - непорочни...
ще погалят онази любов, която намерих за нужна...
Да те помня наивно. Да те забравя - нарочно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Иванова Всички права запазени
