10.06.2009 г., 9:17 ч.

Секундата 

  Поезия
521 0 10

Часовникът тиктака монотонно. 
Стрелките пак танцуват своя танц.
Върху една съм сбърчила челото си - 
секундичката в твоя час.
Ухая ли на звездните букети 
на нощите ти с мислите по мен?
Не сещаш ли усмивка във съня си,
когато давам ти от себе си за спомен.
И в миг желанието става полет
и ме предрича за усмихнато небе.
Гласът ти тих и много нежен
зове ме, някъде отвътре в мене...
Тиктака на гръдтта ми, сякаш
с мига те е вселила в мен.
Миг щастие на сливане в безкрая.
Сега съм на секундата във плен.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??