Секундата
Часовникът тиктака монотонно.
Стрелките пак танцуват своя танц.
Върху една съм сбърчила челото си -
секундичката в твоя час.
Ухая ли на звездните букети
на нощите ти с мислите по мен?
Не сещаш ли усмивка във съня си,
когато давам ти от себе си за спомен.
И в миг желанието става полет
и ме предрича за усмихнато небе.
Гласът ти тих и много нежен
зове ме, някъде отвътре в мене...
Тиктака на гръдтта ми, сякаш
с мига те е вселила в мен.
Миг щастие на сливане в безкрая.
Сега съм на секундата във плен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
