10.12.2020 г., 11:11

Секунди

1.7K 0 1

Просто утринно настроение.

 

Секунди

 

Спокоен, спокоен, спокоен ...

Като утро, сменило нощта

на живот от прокоба разстроен

и надвиснал над пропастта.

 

Как ли мога сега да живея?

Не пресметнах ли всичко до грош?

Не намерих ни тебе, ни нея...

За любов ли съм толкова лош?

 

Ни тебе – характер опасен.

Ни нея – скритата в мен

надежда да бъда съгласен,

че не мога да бъда сломен.

 

Сега е спокойно и тихо,

и никой навън не върви.

Доколко ли времето стих е,

докоснало скръб и мечти?

 

Аз не зная защо съм спокоен

в този ужас на болния свят,

който тръгва по пътя покоен,

толкова стар и толкова млад.

 

В тези секунди сега ли живея?

Или точно в тях съм умрял?

Да ви прегърна не искам, не смея,

безвъзвратно за вас закъснял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....