Просто утринно настроение.

Секунди

Спокоен, спокоен, спокоен ...

Като утро, сменило нощта

на живот от прокоба разстроен

и надвиснал над пропастта.

Как ли мога сега да живея?

Не пресметнах ли всичко до грош?

Не намерих ни тебе, ни нея...

За любов ли съм толкова лош?

Ни тебе – характер опасен.

Ни нея – скритата в мен

надежда да бъда съгласен,

че не мога да бъда сломен.

Сега е спокойно и тихо,

и никой навън не върви.

Доколко ли времето стих е,

докоснало скръб и мечти?

Аз не зная защо съм спокоен

в този ужас на болния свят,

който тръгва по пътя покоен,

толкова стар и толкова млад.

В тези секунди сега ли живея?

Или точно в тях съм умрял?

Да ви прегърна не искам, не смея,

безвъзвратно за вас закъснял.