Просто утринно настроение.
Секунди
Спокоен, спокоен, спокоен ...
Като утро, сменило нощта
на живот от прокоба разстроен
и надвиснал над пропастта.
Как ли мога сега да живея?
Не пресметнах ли всичко до грош?
Не намерих ни тебе, ни нея...
За любов ли съм толкова лош?
Ни тебе – характер опасен.
Ни нея – скритата в мен
надежда да бъда съгласен,
че не мога да бъда сломен.
Сега е спокойно и тихо,
и никой навън не върви.
Доколко ли времето стих е,
докоснало скръб и мечти?
Аз не зная защо съм спокоен
в този ужас на болния свят,
който тръгва по пътя покоен,
толкова стар и толкова млад.
В тези секунди сега ли живея?
Или точно в тях съм умрял?
Да ви прегърна не искам, не смея,
безвъзвратно за вас закъснял.
© Бойко Беров Все права защищены