Селце от звуци - зима
Тук няма земна суета!
По улиците - тъмни силуети,
а пушекът е сляпа тишина –
звъни камбана... и настръхвам.
На кон препуска младостта,
обула цигански обувки
и следва я бездомно куче,
и сламени каруци от катун.
По покривите - бяла самота.
Вратите – с отразени стъпки,
уличните лампи във студа
са сгушени от премълчани случки.
Надвесена е планината, с побелели върхове ,
намразила до болка моето бездушие.
Очаква котките на алпиниста в мен
да устоят на бялото на сенките.
По върховете – влачещи се облаци
във тишина изгарят хълмове
и нямо е разтапянето на снега,
а кукумявката се радва на предричане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИЯ Всички права запазени
