6.08.2025 г., 7:43

Селфи под светофара

180 1 1

СЕЛФИ ПОД СВЕТОФАРА

 

... тъй както светофарът отброява секундите ни с малкия брояч,
тъй си минава глупавата слава, в която аз бях просто минувач, 
дори не се надявах да се впиша в нетрайността на градската мълва,
и си летях в писателската ниша – Вселена със размери три на два,
амбиции, успехи, низ от грешки, възторзи, слава, почести, пари – 

 

защо ли са ми просто адски смешни, за да не кажа глупави дори, 
нас лакомото Време ни поглъща – изхвърля ни из небесата вдън, 
където истинската наша същност понякога постигахме насън, 
червеното над мен изригва лава, зеленото вещае дълъг път! – 
когато светофарът отброява секундите – по Пътя за Отвъд. 

 

6 август 2025 г. 
гр. Варна, 7, 10 ч.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безпощадно точен!

    нас лакомото Време ни поглъща – изхвърля ни из небесата вдън,
    където истинската наша същност понякога постигахме насън,
    червеното над мен изригва лава, зеленото вещае дълъг път! –
    когато светофарът отброява секундите – по Пътя за Отвъд.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...