27.08.2015 г., 18:45

Селска идилия

596 0 0

42  СЕЛСКА ИДИЛИЯ

 

Препусне ли горе луната,

Да гони в тъмата звезди…

Нощта запрегръща  земята,

                                                     и в  мене се гонят мечти!

 

Наклават   момите седянки...

Разнася се кикот и смях…

      Защъкват  пак  влюбени сянки.

Узряват  за,  първия грях…

 

Притичва  на пръсти Съдбата.

                                                  Нощта  съучастно мълчи.

                                                  Злорадо   хихика тъмата,

                                                  и гледа със лоши очи! 

 

Плацикат  русалки,  в реката.

Развяват,  сребристи коси...

      Примамват   момците,  в тъмата,

докато среднощ ,  прекоси!

 

И в късната доба в селото,

притварят се сънни очи.

Прегръщат се Злото с Доброто,

до първите селски петли…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...