42  СЕЛСКА ИДИЛИЯ

Препусне ли горе луната,

Да гони в тъмата звезди…

Нощта запрегръща  земята,

                                                     и в  мене се гонят мечти!

Наклават   момите седянки...

Разнася се кикот и смях…

      Защъкват  пак  влюбени сянки.

Узряват  за,  първия грях…

Притичва  на пръсти Съдбата.

                                                  Нощта  съучастно мълчи.

                                                  Злорадо   хихика тъмата,

                                                  и гледа със лоши очи! 

Плацикат  русалки,  в реката.

Развяват,  сребристи коси...

      Примамват   момците,  в тъмата,

докато среднощ ,  прекоси!

И в късната доба в селото,

притварят се сънни очи.

Прегръщат се Злото с Доброто,

до първите селски петли…