Лято, топло лято,с мирис на вълни и слънчеви лъчи и безброй красиви залези… А аз съм наблюдател,на сцени коварни и сълзи измамни… Стоя от страни и те наблюдавам, мистър сваляч или поредния играч… А момичетата мили по тебе се стопили, от къде го вадиш този лаф, че те в краката ти са пак… А утре поредната ще ги смени, ще има скандали и поредните сълзи, да ще се върнеш пак при мен и ще ми разказваш как си бил в плен… Искаш да ме нараниш, но „Уви”, ти успя само да се принизиш… Колкото повече бягам от теб, толкова повече търчиш ти след мен и след като за поредно те отрежа, ти отново искаш да ми докажеш, че си най добрия мъж – кандидат… Сваляш тази после онази, после бягаш и с мен се оправдаваш и казваш, че аз съм ти жената и аз съм ти мечтата… Нима си толкова луд, запомни, ти си просто селски тарикат…
© Жулиета Стоянова Всички права запазени