СЕЛСКОСТОПАНСКИЯТ ТРУЖЕНИК

Надвиснали кат стряха черна,

прииждат облаци дъждовни.

Каква ли хала пак безмерна

видели би очи грижовни?

Прииждат облаци оловни.

Небето страшен трясък цепи.

В поле стопаните тревожни

събират ледни зърна с шепи.

Влага очите ми днес дразни.

Какви са тез порои ледни?

Усилия и труд - напразни,

а плодовете - непотребни.

Но скоро буря ще отмине.

Пак слънце весело ще пекне

и твойта болка ще премине,

окаяни, добри чавече.

Земята с поглед ти обгръщаш-

хранителницата ни скъпа наша.

Слуга при нея пак се връщаш

докрай изпил горчива чаша.

Такава е съдба човешка

в борба с природната стихия,

но не отказваш, макар тежка,

от своята си орисия.

Стихията - таз страшна сила,

донесла зло, в миг отминава,

а твоята надежда мила -

все да създаваш - си остава.

И ако трябва да решим

кой е от двама ви по-силен,

победата за тебе е, безимен,

заслужил я с труда си непосилен.

Затуй сега със тази ода

труда ти искам да прославя.

Той тъй е нужен на народа

и нашта почит заслужава.