31 авг. 2011 г., 19:42

Селскостопанският труженик

643 0 0

СЕЛСКОСТОПАНСКИЯТ ТРУЖЕНИК

 

Надвиснали кат стряха черна,

прииждат облаци дъждовни.

Каква ли хала пак безмерна

видели би очи грижовни?

 

Прииждат облаци оловни.

Небето страшен трясък цепи.

В поле стопаните тревожни

събират ледни зърна с шепи.

 

Влага очите ми днес дразни.

Какви са тез порои ледни?

Усилия и труд - напразни,

а плодовете - непотребни.

 

Но скоро буря ще отмине.

Пак слънце весело ще пекне

и твойта болка ще премине,

окаяни, добри чавече.

 

Земята с поглед ти обгръщаш-

хранителницата ни скъпа наша.

Слуга при нея пак се връщаш

докрай изпил горчива чаша.

 

Такава е съдба човешка

в борба с природната стихия,

но не отказваш, макар тежка,

от своята си орисия.

 

Стихията - таз страшна сила,

донесла зло, в миг отминава,

а твоята надежда мила -

все да създаваш - си остава.

 

И ако трябва да решим

кой е от двама ви по-силен,

победата за тебе е, безимен,

заслужил я с труда си непосилен.

 

Затуй сега със тази ода

труда ти искам да прославя.

Той тъй е нужен на народа

и нашта почит заслужава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...