Aug 31, 2011, 7:42 PM

Селскостопанският труженик

647 0 0

СЕЛСКОСТОПАНСКИЯТ ТРУЖЕНИК

 

Надвиснали кат стряха черна,

прииждат облаци дъждовни.

Каква ли хала пак безмерна

видели би очи грижовни?

 

Прииждат облаци оловни.

Небето страшен трясък цепи.

В поле стопаните тревожни

събират ледни зърна с шепи.

 

Влага очите ми днес дразни.

Какви са тез порои ледни?

Усилия и труд - напразни,

а плодовете - непотребни.

 

Но скоро буря ще отмине.

Пак слънце весело ще пекне

и твойта болка ще премине,

окаяни, добри чавече.

 

Земята с поглед ти обгръщаш-

хранителницата ни скъпа наша.

Слуга при нея пак се връщаш

докрай изпил горчива чаша.

 

Такава е съдба човешка

в борба с природната стихия,

но не отказваш, макар тежка,

от своята си орисия.

 

Стихията - таз страшна сила,

донесла зло, в миг отминава,

а твоята надежда мила -

все да създаваш - си остава.

 

И ако трябва да решим

кой е от двама ви по-силен,

победата за тебе е, безимен,

заслужил я с труда си непосилен.

 

Затуй сега със тази ода

труда ти искам да прославя.

Той тъй е нужен на народа

и нашта почит заслужава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...