Семейно
СЕМЕЙНО
Много късно е да се разделяме...
Много късно – и да се обичаме...
Много късно е да си споделяме...
Много късно - в обич да се вричаме...
Много късно е и да заспиваме
пак прегърнати - чак до зори...
Много късно – думи да намираме
да покажем, че сме по-добри...
А пък някак много, много рано
ни напускат младостта, децата...
И какво ли всъщност ни остана?
Че живеем като непознати!
Късно, много късно се поглеждаме
във очите, за да разберем,
че останала е все пак малко нежност...
Късно ли е този миг да спрем...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
