finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Aug 12, 2009, 8:11 AM

Семейно

  Poetry
672 1 6

СЕМЕЙНО

Много късно е да се разделяме...

Много късно – и  да се обичаме...

Много късно е да си споделяме...

Много късно - в обич да се вричаме...

Много късно е и да заспиваме

пак прегърнати - чак до зори...

Много късно – думи да намираме

да покажем, че сме по-добри...

А пък някак много, много рано

ни напускат младостта,  децата...

И какво ли всъщност ни остана?

Че живеем като непознати!

Късно, много късно се поглеждаме

във очите, за да разберем,

че останала е все пак малко нежност...

Късно ли е този миг да спрем...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0