Aug 12, 2009, 8:11 AM

Семейно 

  Poetry
524 1 6

СЕМЕЙНО

Много късно е да се разделяме...

Много късно – и  да се обичаме...

Много късно е да си споделяме...

Много късно - в обич да се вричаме...

Много късно е и да заспиваме

пак прегърнати - чак до зори...

Много късно – думи да намираме

да покажем, че сме по-добри...

А пък някак много, много рано

ни напускат младостта,  децата...

И какво ли всъщност ни остана?

Че живеем като непознати!

Късно, много късно се поглеждаме

във очите, за да разберем,

че останала е все пак малко нежност...

Късно ли е този миг да спрем...?

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??