12 авг. 2009 г., 08:11

Семейно 

  Поэзия
525 1 6

СЕМЕЙНО

Много късно е да се разделяме...

Много късно – и  да се обичаме...

Много късно е да си споделяме...

Много късно - в обич да се вричаме...

Много късно е и да заспиваме

пак прегърнати - чак до зори...

Много късно – думи да намираме

да покажем, че сме по-добри...

А пък някак много, много рано

ни напускат младостта,  децата...

И какво ли всъщност ни остана?

Че живеем като непознати!

Късно, много късно се поглеждаме

във очите, за да разберем,

че останала е все пак малко нежност...

Късно ли е този миг да спрем...?

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??