12.12.2005 г., 15:52

Семейно-3

908 0 2
Захаросана усмивка.
Лицемерно дълго утро.
Пак ще искаш май разбивка
на емоции и чувства.
Почват дълги обяснения,
защо, кога, къде и как.
Чистка правим на съмнения,
на неверия,на страх и гняв.
Дали след тези празнословия
ще се почувстваш облекчен,
и след това дали ще можеш
да се огледаш пак във мен?
Ще изпълня въжделенията
на неспокойното ти днес.
Ще те залисам с обясненията.
Но ще спиш отвън нощес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...