СЕНКИ
Аз съм човек,
но не живея по човешки
заради чужди
хорски забежки,
бродещи на сенките
в царството,
забравили за род, родина
и другарството;
забравили да бъдат
хора,
живеят скотски
в коптора...
А копторът е потаен,
зловещ -
невидима зловонна
някаква пещ;
омотани с кълчища
в краката,
кривят си цинично
душата;
не виждат в небето
звездите, Луната,
нито на утрото модро
Зората...
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени