4 jun 2011, 20:49

Сенки

  Poesía
509 0 0

СЕНКИ

 

Аз съм човек,

     но не живея по човешки

заради чужди

     хорски забежки,

бродещи на сенките

     в царството,

забравили за род, родина

     и другарството;

забравили да бъдат

     хора,

живеят скотски

     в коптора...

А копторът е потаен,

     зловещ -

невидима зловонна

     някаква пещ;

омотани с кълчища

    в краката,

кривят си цинично

     душата;

не виждат в небето

     звездите, Луната,

нито на утрото модро

     Зората...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...