Jun 4, 2011, 8:49 PM

Сенки

  Poetry
508 0 0

СЕНКИ

 

Аз съм човек,

     но не живея по човешки

заради чужди

     хорски забежки,

бродещи на сенките

     в царството,

забравили за род, родина

     и другарството;

забравили да бъдат

     хора,

живеят скотски

     в коптора...

А копторът е потаен,

     зловещ -

невидима зловонна

     някаква пещ;

омотани с кълчища

    в краката,

кривят си цинично

     душата;

не виждат в небето

     звездите, Луната,

нито на утрото модро

     Зората...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...