Jun 4, 2011, 8:49 PM

Сенки

  Poetry
510 0 0

СЕНКИ

 

Аз съм човек,

     но не живея по човешки

заради чужди

     хорски забежки,

бродещи на сенките

     в царството,

забравили за род, родина

     и другарството;

забравили да бъдат

     хора,

живеят скотски

     в коптора...

А копторът е потаен,

     зловещ -

невидима зловонна

     някаква пещ;

омотани с кълчища

    в краката,

кривят си цинично

     душата;

не виждат в небето

     звездите, Луната,

нито на утрото модро

     Зората...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...