18.12.2014 г., 18:19

сенки

978 0 3

"Не е ли истина, че не хората се срещат, а сенките, които хвърлят техните представи?"

Паскал Мерсие "Нощен влак за Лисабон"


яйцата...
три плюс едно
три
Света троица
закътани в сърцето ти
едно
не те приеха
за него уж бе всичко
...
жена
следваш своя син
сам и чужд
...
гнездо 
дом 
отец 
живот 
...
Великден през септември
разпънаха те...
възкръсна
ти, любов
...
Бог
Отец
и
Син
възлюбен...
...
сърце
градих дом в теб...
не прие 
...
мъгла
палач
тяло на жена
безжизнено
край Нева
кръв
плач на новородено...
...
син
набързо скрит...
прекършени криле
сломен
любовта убита
пое на път
невиждащ
прокле съдбата
къде си Бог?
...
поех по пътища
вървях без дъх
търсих теб
...
завръщам се
дълъг път 
въглените живи парят
кръг затворен
начало и край...



Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/senki/203310.html#ixzz3MG40GKsk

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • жена
    следваш своя син
    сам и чужд

    *
    бодна ме, точно в сърцето..
  • завръщам се
    дълъг път
    въглените живи парят
    кръг затворен
    начало и край...
  • "завръщам се
    дълъг път
    въглените живи парят
    кръг затворен
    начало и край..."
    ----------------------------------------------
    Ние не сме това, за което се мислим, а сме това,
    което сме замислени да бъдем, в този смисъл,
    началото и краят са в нас, но затвореният кръг
    е извън нас, той е свише дар, нещо като уравнение
    с повече от едно неизвестно, хубавото в случая е,
    че затвореният кръг съдържа предизвестен финал,
    но в непредизвестено конкретно време, наясно сме,
    че всяко начало завършва с край и кръгът се затваря,
    но вярваме и се надяваме да сбъднем щастието преди
    това да се случи... И в този смисъл всичко си е струвало,
    всяка умора, всяка болка, всяко усилие не е било напразно...
    Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...