Dec 18, 2014, 6:19 PM

сенки

  Poetry » Other
984 0 3

"Не е ли истина, че не хората се срещат, а сенките, които хвърлят техните представи?"

Паскал Мерсие "Нощен влак за Лисабон"


яйцата...
три плюс едно
три
Света троица
закътани в сърцето ти
едно
не те приеха
за него уж бе всичко
...
жена
следваш своя син
сам и чужд
...
гнездо 
дом 
отец 
живот 
...
Великден през септември
разпънаха те...
възкръсна
ти, любов
...
Бог
Отец
и
Син
възлюбен...
...
сърце
градих дом в теб...
не прие 
...
мъгла
палач
тяло на жена
безжизнено
край Нева
кръв
плач на новородено...
...
син
набързо скрит...
прекършени криле
сломен
любовта убита
пое на път
невиждащ
прокле съдбата
къде си Бог?
...
поех по пътища
вървях без дъх
търсих теб
...
завръщам се
дълъг път 
въглените живи парят
кръг затворен
начало и край...



Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/senki/203310.html#ixzz3MG40GKsk

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • жена
    следваш своя син
    сам и чужд

    *
    бодна ме, точно в сърцето..
  • завръщам се
    дълъг път
    въглените живи парят
    кръг затворен
    начало и край...
  • "завръщам се
    дълъг път
    въглените живи парят
    кръг затворен
    начало и край..."
    ----------------------------------------------
    Ние не сме това, за което се мислим, а сме това,
    което сме замислени да бъдем, в този смисъл,
    началото и краят са в нас, но затвореният кръг
    е извън нас, той е свише дар, нещо като уравнение
    с повече от едно неизвестно, хубавото в случая е,
    че затвореният кръг съдържа предизвестен финал,
    но в непредизвестено конкретно време, наясно сме,
    че всяко начало завършва с край и кръгът се затваря,
    но вярваме и се надяваме да сбъднем щастието преди
    това да се случи... И в този смисъл всичко си е струвало,
    всяка умора, всяка болка, всяко усилие не е било напразно...
    Поздрави и от мен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...