4.11.2007 г., 23:37 ч.

Сенки 

  Поезия » Любовна
681 0 17
 

Сенки се протягат помежду ни,

зад несподелените желания...

Думите ми не наказвай с думи,

кълнали сред гневно премълчаване.

 

В шепите ми си забравил зрънце -

ще го пазя, може би напролет...

Под клепачите ми плува слънце -

не прекършвай крехката ми воля!

 

Оцелях! Които ме отричаха,

Нека си останат в неведение:

Точно затова, че те обичам,

няма да съм бледо отражение!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??