Сенки се протягат помежду ни,
зад несподелените желания...
Думите ми не наказвай с думи,
кълнали сред гневно премълчаване.
В шепите ми си забравил зрънце -
ще го пазя, може би напролет...
Под клепачите ми плува слънце -
не прекършвай крехката ми воля!
Оцелях! Които ме отричаха,
Нека си останат в неведение:
Точно затова, че те обичам,
няма да съм бледо отражение!
© Йорданка Гецова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
