1.11.2005 г., 20:43

Сенки на орли

1.5K 0 4
Под сенките на белите орли
цъфтят глухарчета и нежни маргарити.
Гальовно времето под камъните спи,
а вятърът с мечета топка рита.

Преде гората паяжини сини
и мърка при нозете и нощта.
Подреждам в шкафа минали години.
На "Ариел" ухаят и ... тъга.

В обувката ми нещо ми убива.
Поглеждам...Детелина.Три листа.
ЕХ, четири да бяха! И...отивам
веднага да потърся любовта.

Зад прашния прозорец светна нещо.
Авлига -златна струна прелетя.
Загледах се и стана ми горещо
от порива за дива свобода.

Ще облека зелени панталони
и анорака...Тръгвам.Ей сега.
Онази златна птица да догоня
и в сянка на орел да се вплета.
_________________

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геолина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...