9.12.2008 г., 10:53

Сенки пишат...

942 0 40
               Сенки пишат...

Душата ми е стара. Архаична.
Почти е с цвят лилав. И диша...
Докоснеш ли с любовни притчи,
по устните и сенки пишат!...

Преви я вятър... Укроти я!...
Платната и от кръпки се извиха.
С Психея спорим... А нататък?
Завих се... В твоя свитък!...

Люлеят ме слова... И пеят...
Следите на душите се пресичат.
Щампа върху щампа... Светят!...
Душите ни спектрално се обичат!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...