Сенки пишат...
Душата ми е стара. Архаична.
Почти е с цвят лилав. И диша...
Докоснеш ли с любовни притчи,
по устните и сенки пишат!...
Преви я вятър... Укроти я!...
Платната и от кръпки се извиха.
С Психея спорим... А нататък?
Завих се... В твоя свитък!...
Люлеят ме слова... И пеят...
Следите на душите се пресичат.
Щампа върху щампа... Светят!...
Душите ни спектрално се обичат!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени